Skip to Content

Клуб по кикбокс „Радулов“ - повече от семейство

За няма и 15 дни получих от съвсем различни мои познати добри думи за един спортен клуб в София, което доста ме озадачи. Досега не ми се бе случвало хора, чиито деца правят първите си стъпки в даден спорт, толкова бързо да припознят клуба като свой дом, а треньорите в него да се превърнат в част от семействата им. Става въпрос за клуба по кикбокс „Радулов“. Затова реших да видя нещата в действителност и  посетих въпросния спортен клуб, който се помещава в една от залите на комплекс Славия в „Овча купел“. Че залата няма как да те привлече, става ясно още с първите стъпки в студените и неприветливи коридори, а вътре нещата са по-различни.

 Значи, трябва да става въпрос за нещо друго и явно „виновни“ за това са самите хора. Основател и главен треньор на клуба е Ивайло Радулов, а негови помощници са съпругата му Росана и синът им Борислав. Интересното е, че Ивайло е майстор на спорта по спортна гимнастика, 6 години е състезател в националния отбор на България в този спорт, който му носи и над 100 медала от международни турнири. В студентските си години се влюбва в кикбокса и по-специално в стила пойнт файтинг,  и завършва следдипломна квалификация към НСА. После специализира в Италия и Унгария, а клуба си създава през 2007 г.

Първият му допир с кикбокса бил чрез видеоклипове, които му изпращали от Америка негови приятели гимнастици. „Той остана заради мен в България, а аз покрай него се запалих по кикбокса“, разказва жена му, която тогава нямала нищо общо със спорта – завършила е Музикалната академия с класическа китара. Според Росана именно гимнастиката му е помогнала да стане толкова добър в бойните спортове.  Бобо, както всички наричат сина им Борислав, който вече е на 23 г., е бил тяхното „опитно зайче“, защото Ивайло изпробвал върху него всички нови неща, които искал да внедри в тренировките.  „Започнах с кикбокса на 4 години и през всичкото това време не съм изпитвал натиск от моите треньори, защото в залата те не са мама и тате, а са моите треньори. Напротив, по едно време дори ме натискаха да се откажа, тъй като тогава бях залитнал по актьорството“, разказва Бобо, който в средата на ноември стана европейски шампион в стил пойнт файтинг от първенството за мъже и жени в Анталия. В досегашната си кариера има в актива си над 140 златни медала от Световни и Европейски купи и международни турнири – само в стил пойнт файтинг. През 2014 година печели световната титла при кадетите (за състезатели 13-15 годишна възраст). Три години по-късно става европейски шампион при юношите (16-18 години), а през 2019 година покорява и световния връх при мъжете – все в стил пойнт файтинг. Днес Бобо се е посветил да изведе до такива успехи и малките си последователи, които тренират в клуба като техен треньор. Не спира обаче и да се състезава, защото смята, че има още какво да покаже. Нищо, че вече има удар с неговото име - „Скорпионът на Бобо“.

„Сега дори тренирам повече от преди и съм нахъсан за нови успехи, тъй като не мога да си позволя да загубя пред децата“, споделя Борислав, който от година вече е и баща. Гордее се най-много с факт, че на последното световно първенство за юноши и девойки в Италия от 12 деца от клуба, 9 стигнали до финалите на техните категории.  Щастливи са, че на световното техен състезател – Пламен Божинов, бе награден за най-добър на първенството, което се случва за трети път на клуба. В Италия той игра 3 финала в различни стилове, като спечели два златни и 1 сребърен медал. Освен това Пламен е и отличен ученик, като влезе в Немската гимназия с най-висок бал от цяла България, гордеят се треньорите му. В „Радулов“ се радват, че срещат разбиране в трите столични училища, където провеждат занимания, за да са в улеснение на родителите на децата – 126-о, 88-о и 142-ро училище. Благодарни са и на всички родители, за това, че са им се доверили. Клубът няма амбицията да е сред най-големите. Имат и деца, които просто тренират за здраве, като в момента от 90-100 деца, 30 са тези, които ходят по турнири.  „Ние искаме да сме просто едно задружно семейство, пък било то и по-малко в сравнение с другите“, казва Росана Радулова. 

Ето и какво казаха за себе си децата, които намерихме в залата на Славия: Росен Лазаров, 8 г.: Занимавам се с кикбокс от 4 години. Имам медали от републикански шампионати, а сега спечелих и в Унгария, което бе кръг от Световната купа. Калоян Трайков: Тренирам от 8-годишен и ходя на състезания от малък. Първият ми медал беше от Атина, после спечелих и в Италия. Интересно и забавно ми е в спорта, а треньорите много ми помагат и чрез тях успявам. Искам някой ден да отида на олимпиада. Йоана Парапунова: Започнах да тренирам на 6 г., в детската градина. Един ден нашите ме доведоха в тази зала и още на първата тренировка видях какъв отбор са всички тези хора и колко се подкрепят и това много ми хареса. В началото ме беше много страх да ходя по състезания, но после видях, че е забавно и приятно. Първото ми състезание беше в Унгария, но това допълнително ме мотивира. Уча в 18-о училище. Дарина Цветкова, 13 г. Тренирам от 8 години, след като един ден треньорите на „Радулов“ дойдоха в салона на училището ми и ни показаха какво представлява кикбокса. Хареса ми и се записах и сега съм първа в световната ранглиста, тази година имам предимно златни медали, но на световното станах втора. Боряна Мудалова, 14 г. Преди 7 години започнах тренировките в училището, в което учих, макар че на първата ми тренировка ме беше много страх и не очаквах да ми хареса. Но после покрай треньорите се запалих и взех да идвам по-сериозна в залата на Славия.  Мартин Иванов, 17 г.: Тренирам от 11-годишен. Кикбоксът ми хареса още като го видях и като малък вече исках да постигна големи успехи. Сега съм първи в световната ранглиста, станах световен вицешампион, през сезона имам и 4 първи места на различни турнири. Искам да продължавам все така нагоре. Алекс Георгиев, 15 г.: Тренирам в „Радулов“ от 8-годишен. Запалих се по този спорт още докато гледах първата тренировка и сега вече постигам моите успехи, като съм първи в Атина, в кръг от Световната купа. Стефан Луканов, 11 г. Тренирам вече 7-ма година. Най-големите ми постижение са от Световната купа, като първата ми беше на 8 г. Станах световен шампион в Италия. Кикбоксът ми дава увереност, интелигентност и много други неща, които ще ми трябват в живота и ми харесва този спорт.  Пламена Луканова, 13 г. Тренирам от 7 г., сега съм в седми клас и искам да кандидатствам в НПМГ, но продължавам да тренирам много усилено. Цяла година бях №1 в ранглистата, но не отидох на световното, защото бях най-малка в моята категория, но догодина ще съм на европейското. Обичам кикбокса заради усещането, тръпката и емоциите.  Треньорите държат да споменат и имената на другите си големи звезди в клуба, които отсъстваха по време на нашата среща, като Антонио Илиев – световен шампион за 2022 г., Димитър Насев – световен вицешампион за 2022 г., Денислав Ушагелов – световен вицешампион, както и Симеон Рангелов и Ирина Семерджиева – многократни медалисти от международни състезания.


Interview by: ViaSport.BG - https://viasport.bg/30980-%D0%9A%D0%BB%D1%83%D0%B1-%D0%BF%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D0%BA%D0%B1%D0%BE%D0%BA%D1%81-%E2%80%9E%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%B2%E2%80%9C--%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE?fbclid=IwAR3ovrLUxuDBUIWwXN4_jgi1ad5fwCsDVy4ioHMlemv5RPwirRirQD9gm1k